Как започна всичко с китарата?
Актуализирано: 31.05.2021 г.
Звучи банално и изтъркано, но музиката е всичко за мен. Слушам ли песен, веднага почвам да я анализирам: кои са акордите, техните обръщения, коя е тоналността, аранжимента движи ли се в правилната посока...мозъкът ми постоянно щрака като чуя звук.
Но как се запалих наистина по музиката?
Всичко започна когато бях на 14 години. Бях осми клас, тъкмо влязъл в ново училище, в нов клас. До тогава музикалния ми вкус (ако е можел изобщо да се нарече такъв) се състоеше от Хана Монтана и Селена Гомез...Disney Channel all day`n`night. Имах час по музика в залата за събития на училището. Учителят ни извади класическа китара, придърпа един стол и каза "сега ще ви изсвиря нещо испанско" . И започна да свири Asturias. За първи път чух китара на живо и звучеше невероятно, меко, топло, с емоция, както нищо което бях слушал до този момент. След като приключи с изпълнението си, учителят ни сподели, че предлага частни уроци по китара. Аз бях толкова впечатлен, че веднага се записах.
Винаги си е специално преживяване да получиш първата си китара. Баща ми взе класическа китара и първата ми мисъл като я видях беше "what? ама това нещо как звучи без батерии?" та после се оказа, че за акустичните нямало нужда от ток, батерии или каквото и да било. Ходих първоначално веднъж в седмицата на уроци и видях, че наистина ми отдава. Бях страшно запален и отделях по 5-6 часа на ден. Денят ми се състоеше от свирене, училище, свирене, спане и всичко това отново. Китара беше превзела живота ми. Постоянно се рових в интернет и учех нови уроци, нови техники, масово от които се оказа грешни, но това е за друг блог пост. Постепенно напредвах и след година прекъснах обучението си при учителя ми. Исках да уча песни, акорди, теория...нищо от това не се случи. Учихме само по учебника и бях тотално отегчен от него. Голяма мания ми беше да свиря по това време Metallica и AC/DC, като всеки начинаещ. Бях изял доста голяма част от музикалния им каталог, но нещо всякаш ми липсваше.
Мина известно време и открих John Mayer, човекът дефинирал огромна част от музикалната ми мисъл,стил и подход към инструмента.
Нещо в мен резонира като чух за първи път I Don`t Trust Myself . Звукът, стилистиката, солото вокалите ме разбиват и до днес. Continuum е съвършеният албум за мен. Няма слабо парче, няма безмислени части и аранжименти. Всяко парче разказва история, всяко соло допълва песента по красив, естествен начин, всеки един елемент има дълбочина.
Та това е от мен за сега. Във втора част ще ви разкажа какво се случи след като смлях цялата дискография на John Mayer и как се преобрази нагласата ми към китарата и музиката.
Г. Пармаков